Фея на болг

Нощта, в която танцувах с теб —
изтъкана от слънчевите лъчи.
Сянка на крилото се рее над градския прозорец.
Мистиката на феите — зад ъгъла, близо.

Пролетта е тук — не на земята, а в сърцата.
Звездна светлина прелива през нощите.
Феите са дошли — те носят магия,
изпращат поздрави и приказки към нас.

Някъде в парка — тишина.
Листът се върти тихо, пада отгоре.
Сянката на крилото проблясна за миг —
и изчезна там, в мрака.

Светлина през нощта — от звездна фея в косата.
Огънят й гори в очите — дареше чудо, мечти.
Пролетта цвете на земята.
Феи… Забравихме как да мечтаем.
Ти ни напомни — за детството, за срещата.
Ние ще ви открием отново.