Неизпратени писма (v.2)

[Use a phrasing style with 3-4 sounds per measure, a soft female soprano voice with vibrato and a bluesy performance]
[куплет1]

ПИсьма пИша, но прАщане нЯма къде да изпрАтя,
ЗнАя отговОр — ни́кога нЯма да дОйде.
В гърдИте — тишинА, в душАта — далЕчна слЕда,
Не мОже да се вЪрне: отдАвна е изчЕзна без слЕда.

[куплет2]

НиЕ вървЯхме по алЕйата — сирЕнь в цвЯт,
АромАта на цветАта ни обвИваше навсЯкъде.
Ти вЪрвеше до мен, лЕко докОсвайки с рАмото,
С пОглед кАзваше: «ОбИчам те».

[куплет3]

АромАтът на сирЕньта замАйваше, опянЯваше,
ПЪрвата целУвка — несмЕло, едвА докОсвайки.
ВсъщносттА изчЕзна заеднО с теб в Онзи час,
Където спомЕнът за щАстието Още не е угАснал у нас.

[куплет4]

РедОве крИви, с трепещАща ръкА
Са напИсани от мен в нОщната скръб.
ДумИте замръзнАха в стУдена пЕпел,
Като пЕпел от мечтА на прАзна земЯ.

[куплет5]

Ти си на дрУгия брЯг на тишинАта,
НакъдЕто ни молИтите, ни сънИте не стИгат,
Но чувАм звън и Онзи стар мотИв —
СирЕнь, алейА… И ти, и аз — сме жИви.